изотгоре

Речник на българския език

изотго̀ре — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Разг. Откъм горната страна, отгоре. Почни да чистиш праха изотгоре, от лампите.
• Гледам изотгоре. — Разг.
1. Гледам всички отгоре поради високия си ръст.
2. Гледам надменно.

Грешни изписвания (7)

  • езотгоре
  • езотгори
  • езутгоре
  • езутгори
  • изотгори
  • изутгоре
  • изутгори

Връзки