изотвъ̀н
—
некласифицирана дума
(тип 500)
Значение
нареч. Разг.
1. Откъм външната страна. Мини изотвън на двора, по улицата.
2. Отвън. Трябва ми помощ изотвън Търново.
1. Откъм външната страна. Мини изотвън на двора, по улицата.
2. Отвън. Трябва ми помощ изотвън Търново.
Грешни изписвания (3)
- езотвън
- езутвън
- изутвън