изкъ̀со
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч. Накратко, без много подробности. Разкажи ми изкъсо какво е станало.
• Държа изкъсо. 1. — Стегнато, без голяма свободна част. Дръж изкъсо коня, много е буен.
2. Прен. Разг. За човек — отнасям се строго.
• Държа изкъсо. 1. — Стегнато, без голяма свободна част. Дръж изкъсо коня, много е буен.
2. Прен. Разг. За човек — отнасям се строго.
Грешни изписвания (7)
- езкъсо
- езкъсу
- ескъсо
- ескъсу
- изкъсу
- искъсо
- искъсу