изкупчик

Речник на българския език

изку̀пчик — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. изку̀пчици, м. Лице, което се занимава с изкупвателна дейност.

Грешни изписвания (7)

  • езкупчек
  • езкупчик
  • ескупчек
  • ескупчик
  • изкупчек
  • искупчек
  • искупчик

Връзки