избелител

Речник на българския език

избелѝтел некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

избелѝтелят, избелѝтеля, мн. избелѝтели, (два) избелѝтеля, м. Спец. Химически препарат, който избелва.

Грешни изписвания (7)

  • езбелител
  • езбелитил
  • езбилител
  • езбилитил
  • избелитил
  • избилител
  • избилитил