зян

Речник на българския език

зян наречие (тип 188) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Загуба.
Ставам зян. — Изхабявам се, съсипвам се; губя се по различни причини. Много плодове станаха зян от градушката.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • зън