зев

зѐвът, зѐва, мн. зѐвове, (два) зѐва, м.
1. Цепнатина, отвор; отвърстие. Между скалите има зев. Зев на оръдие.
2. Спец. Празнина между нишките на основата, през която минава совалката при тъкане.
3. Спец. Проход в устната кухина при последователно учленяване на два гласни звука в думата или в две съседни думи.
4. Спец. Стеснение на устната кухина, чрез което тя се свързва с гълтача.