захлупен

Речник на българския език

1. захлу̀пен некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

захлу̀пена, захлу̀пено, мн. захлу̀пени, прил. 1. Който е с капак, похлупак, като с похлупак.
2. Който е легнал с лицето надолу.
3. Който е свит, стеснителен. Много е захлупен, не знае как да я покани на ресторант.

Грешни изписвания (3)

  • захлупин
  • зъхлупен
  • зъхлупин

2. захлупен — мин. страд. прич. м. р.

захлупен е производна форма на захлупя (мин. страд. прич. м. р.).