затъпял

Речник на българския език

1. затъпя̀л некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

затъпя̀ла, затъпя̀ло, мн. затъпѐли, прил. Който е станал несхватлив, нечувствителен.

Грешни изписвания (3)

  • затапял
  • зътапял
  • зътъпял

2. затъпял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъпял е производна форма на затъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. затъпял — мин. деят. несв. прич. м. р.

затъпял е производна форма на затъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

4. затъпял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затъпял е производна форма на затъпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. затъпял — мин. деят. св. прич. м. р.

затъпял е производна форма на затъпея (мин. деят. св. прич. м. р.).