завистливо

Речник на българския език

1. завистлѝво наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Със завист.

Грешни изписвания (7)

  • завестливо
  • завестливу
  • завистливу
  • зъвестливо
  • зъвестливу
  • зъвистливо
  • зъвистливу

2. завистливо — ср. р.

завистливо е производна форма на завистлив (ср. р.).