жално

Речник на българския език

1. жа̀лно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. С жал, мъка, тъга, скръб. Гледам жално. • Жално ми е. Изпитвам жал. Жално ми е за нея, че е много бедна.
• Става ми жално. — Започвам да изпитвам жал.

Грешни изписвания (1)

  • жалну

2. жално — ср. р.

жално е производна форма на жален (ср. р.).

Връзки