етамин

Речник на българския език

етамѝн — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., само ед. Мрежест плат, на който се бродира с дебели конци.
прил. етамѝнен, етамѝнена, етамѝнено, мн. етамѝнени. Етаминена игла.
прил. етамѝнов, етамѝнова, етамѝново, мн. етамѝнови.

Грешни изписвания (3)

  • етъмин
  • итамин
  • итъмин

Връзки