енхондром

Речник на българския език

енхондром некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Доброкачествен тумор, произхождащ от зародишни хрущялни клетки. Засяга метафизата или диафизата на късите тръбести кости на ръката и ходилото. Дълго време протича безсимптомно, появява се подутина, няма болка, получават се патологични фрактури.