енолюбец

Речник на българския език

енолю̀бец — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. женолю̀бци, м. Мъж, който има слабост към жените; женкар.

Грешни изписвания (7)

  • енолюбиц
  • енулюбец
  • енулюбиц
  • инолюбец
  • инолюбиц
  • инулюбец
  • инулюбиц

Връзки