еди-кой

вин. за лица ѐди-кого, дат. за лица остар. ѐди-кому, ѐди-коя, ѐди-кое, мн. ѐди-кои, неопр. мест.
1. Като същ. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице от говорещия като неопределено пред слушащия поради неактуалността му в дадената ситуация. Влезе в кабинета и още от вратата почна: еди-кой ме изпраща по еди-какъв случай. По принцип помагал на всички, само веднъж на еди-кого не успял да помогне.
2. Като прил. Във възпроизведена реч — за специфициране на определено лице или предмет от говорещия като неопределени пред слушащия поради неактуалността им в дадената ситуация. Че като почна: на еди-коя дата е изпитът, ще се обадите на еди-кои преподаватели, иначе — нищо няма да стане.
еди-кой си —, еди-коя си, еди-кое си, мн. еди-кои си.
1. За подсилване на неопределеността пред слушащия.
2. За изтъкване на значимостта на лицето или предмета.