драката

Речник на българския език

1. Дра̀ката — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Дракатъ
  • Дракъта
  • Дракътъ

2. драката — ед. ч. членувано

драката е производна форма на драка (ед. ч. членувано).

Връзки