досущ

Речник на българския език

досу̀щ — наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Разг. Съвсем, напълно. Мъжът ѝ досущ като нея приказва.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • досушт
  • дусушт
  • дусущ

Връзки