допотопно

Речник на българския език

1. допото̀пно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • допотопну
  • допутопно
  • допутопну
  • дупотопно
  • дупотопну
  • дупутопно
  • дупутопну

2. допотопно — ср. р.

допотопно е производна форма на допотопен (ср. р.).

Връзки