домошар

Речник на българския език

домоша̀р некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

домоша̀рят, домоша̀ря, мн. домоша̀ри, м. Човек, който обича да си седи вкъщи, не обича да ходи извън къщи през свободното си време. Приятелят ми е голям домошар.

Грешни изписвания (4)

  • домушар
  • думошар
  • думушар
  • домашар