довека

Речник на българския език

довѐка некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

нареч. Завинаги, вечно (до края на живота ми или до края на света). Ще живеем заедно довека.

Грешни изписвания (3)

  • довекъ
  • дувека
  • дувекъ