довека

Речник на българския език

довѐка — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

нареч. Завинаги, вечно (до края на живота ми или до края на света). Ще живеем заедно довека.

Грешни изписвания (3)

  • довекъ
  • дувека
  • дувекъ

Връзки