димят

Речник на българския език

1. димя̀т некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Сорт грозде с жълто-зелени зърна и с приятен аромат.
2. Вино, приготвено от това грозде.

Грешни изписвания (1)

  • демят

2. димят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

димят е производна форма на димя (сег. вр., 3 л., мн. ч.).