дима

Речник на българския език

1. Дима лично име (тип 207) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма
женска форма Ди-ма

2. дима — ед. ч. непълен член

дима е производна форма на дим (ед. ч. непълен член).

3. дима — бройна форма

дима е производна форма на дим (бройна форма).