дизартрия

Речник на българския език

диза̀ртрия некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Затруднен говор — нарушава се произнасянето на звуковете. Дължи се на огнищни увреди на централната или на периферната нервна система. Нарушена е инервацията на мускулите, участващи в артикулацията.

Грешни изписвания (11)

  • дезартреа
  • дезартреъ
  • дезартрея
  • дезартриа
  • дезартриъ
  • дезартрия
  • дизартреа
  • дизартреъ
  • дизартрея
  • дизартриа
  • дизартриъ