диафиза

Речник на българския език

диафѝза некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Средната част на дългите тръбести кости, разположена между двете епифизи. Изградена е от дебел слой компактно вещество и във вътрешността си съдържа канал, изпълнен с костен мозък.

Грешни изписвания (7)

  • деафиза
  • деафизъ
  • деъфиза
  • деъфизъ
  • диафизъ
  • диъфиза
  • диъфизъ