диафаноскопия

Речник на българския език

диафаноскопия некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Метод за изследване на органите чрез просветляването им с тесен сноп светлина. Използва се напр. при диагностиката на хидроцеле, за откриване на вътреочни тумори и др.

Грешни изписвания (1)

  • диафаноскопиъ