двояко

Речник на българския език

1. двоя̀ко — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • двояку
  • двуяко
  • двуяку

2. двояко — ср. р.

двояко е производна форма на двояк (ср. р.).

Връзки