далече

Речник на българския език

далѐче наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. На голямо разстояние. Тя живее далече от нас.
2. Преди или след много време. Рожденият ми ден не е далече.
3. За означаване на липса на чувства, разбиране или намерение за нещо. Той е далече от големите идеи на епохата.
4. Много повече, в по-голяма степен. Той е далече по-добър лекар.
Не виждам по-далече от носа си. — Не прониквам в същността на нещата, ограничен съм.
Не падам по-далече. — Не се различавам съществено от някого, приличам си с него.
Отивам/стигам далече. 1. — Преуспявам, напредвам.
2. Прекалявам с думи или дела.

Грешни изписвания (3)

  • далечи
  • дълече
  • дълечи