гърнец

Речник на българския език

гърнѐц некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. гръ̀нци, (два) гърнѐца, м. Диал. Гърне (в 1 знач.).

Грешни изписвания (1)

  • гарнец