граня

Речник на българския език

граня̀ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

гранѝш, мин. св. гранѝх, мин. прич. гранѝл, несв. Само в трето лице, ед. и мн. За мазнина — имам гранив вкус и миризма.

Грешни изписвания (4)

  • гранйа
  • гранйъ
  • грънйа
  • грънйъ