годеници

Речник на българския език

1. годенѝци некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Младеж и девойка, които са се сгодили един за друг.

Грешни изписвания (7)

  • годенице
  • годинице
  • годиници
  • гуденице
  • гуденици
  • гудинице
  • гудиници

2. годеници — мн. ч.

годеници е производна форма на годеница (мн. ч.).

3. годеници — мн. ч.

годеници е производна форма на годеник (мн. ч.).

4. годеници — бройна форма

годеници е производна форма на годеник (бройна форма).