гагаузи

Речник на българския език

1. гагау̀зи — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., гагау̀зин, м. Малочислена етническа група в Североизточна България (а също в Молдова и Украйна), която говори турски диалект, но има християнско вероизповедание.
прил. гагау̀зки, гагау̀зка, гагау̀зко, мн. гагау̀зки. Гагаузко село.

Грешни изписвания (7)

  • гагаузе
  • гагъузе
  • гагъузи
  • гъгаузе
  • гъгаузи
  • гъгъузе
  • гъгъузи

2. гагаузи — мн. ч.

гагаузи е производна форма на гагаузин (мн. ч.).

3. гагаузи — бройна форма

гагаузи е производна форма на гагаузин (бройна форма).

Връзки