въз-

представка.
1. В състава на прилагателни имена със значение който е в по-слаба степен, в малко по-слаба степен или в степен, близо до нормата, напр. възблед, възбял, възвисок, възголям, възгорчив, въздебел, въздребен, въздълъг, възжълт, въззелен, възкисел, възкъс, възмалък, възмургав, възнисък, възрус, възсив, възсин, възслаб, възстар, възсух, възтежък, възтесен, възтопъл, възтъмен, възтънък, възхладен, възчервен, възчерен.
2. В състава на глаголи със следните значения: а) Довеждане на действието до резултат, напр. възварявам, възпрепятствам; б) Получаване на ново качество от субекта и/или обекта на действието, напр. възвеличавам, възмъжавам, възпламенявам (се), възцарявам се; в) Повторно извършване на действието, напр. възкресявам, възобновявам, възпроизвеждам, възраждам, възстановявам; г) Извършване на действието над определен обект, напр. възлагам, възлягам се, възсядам; д) Осъществяване на действието в значителна, по-висока степен, напр. възголемявам се, възгордявам се.