високо-

Речник на българския език

висо̀ко- представка (тип 501) редактиране

Значение

Първа съставна част на сложни думи със значение в голяма степен, много, над средната норма, напр. високоавторитетен, високоблагороден, високодобивен, високодоходен, високоетичен, високоинтелигентен, висококалоричен, висококачествен, висококвалифициран, високообразован, високопоставен, високопродуктивен, високоспециализиран, високохудожествен.

Грешни изписвания (3)

  • весоко-
  • весоку-
  • високу-