викинги

Речник на българския език

1. вѝкинги некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., вѝкинг, м. Средновековни скандинавски морски воини, търговци, разбойници.

Грешни изписвания (3)

  • викенге
  • викенги
  • викинге

2. викинги — мн. ч.

викинги е производна форма на викинг (мн. ч.).