бучениш

Речник на българския език

бученѝш — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. бученѝши, (два) бученѝша, м. Отровно растение с перести листа и високо кухо стъбло.

Грешни изписвания (3)

  • бочениш
  • бочиниш
  • бучиниш

Връзки