буколики

само мн.
1. ист. В античната поезия — произведения, в които идеализирано се описва пастирският и селският бит в лоното на природата.
2. Всяко по-късно произведение с такава тема, което подражава на античните образци.
прил. буколѝчески, буколѝческа, буколѝческо, мн. буколѝчески. Буколическа литература.