бронхи

Речник на българския език

1. бро̀нхи некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., бронх, м. Разклонения на дихателната тръба, по които се отвежда въздух в белите дробове.
прил. бронхиа̀лен, бронхиа̀лна, бронхиа̀лно, мн. бронхиа̀лни. • Бронхиална астма. Заболяване, което се изразява в пристъпи на затруднено дишане поради спазми на мускулите в бронхите.

Грешни изписвания (1)

  • бронхе

2. бронхи — мн. ч.

бронхи е производна форма на бронх (мн. ч.).