боялия

Речник на българския език

1. боя̀лия некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

Диал.
1. боядисан
2. който пуска боя
3. мургав, с по-тъмен цвят на кожата на лицето

Грешни изписвания (11)

  • боялеа
  • боялеъ
  • боялея
  • боялиа
  • боялиъ
  • буялеа
  • буялеъ
  • буялея
  • буялиа
  • буялиъ
  • буялия

2. боялия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

боялия е производна форма на боя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).