бил съм разлюбил

Речник на българския език

1. бил съм разлюбил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разлюбил е производна форма на разлюбя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).