беше разлюбил

Речник на българския език

1. беше разлюбил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше разлюбил е производна форма на разлюбя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше разлюбил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше разлюбил е производна форма на разлюбя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).