беклеме

Речник на българския език

беклемѐ — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. беклемѐта, ср. Остар. Постройка за стража на път или граница.

Грешни изписвания (3)

  • беклиме
  • биклеме
  • биклиме

Връзки