без-

Речник на българския език

без- представка (тип 501) редактиране

Значение

представка.
1. В състава на прилагателни имена със значение отсъствие на това, което се назовава с мотивиращото съществително, напр. безалкохолен, безбрад, безветрен, безводен, безволев, безвреден, безвъздушен, бездетен, бездомен, безжалостен, безжичен, беззлобен, беззъб, безимотен, безинтересен, безлик, безмесен, безмоторен, безок, безопасен, безполезен, безполов, безрезултатен, безсъвестен, безутешен.
2. В състава на съществителни имена на -ие със значение липса, отсъствие на това, което се назовава с мотивиращата дума, напр. безбрачие, безверие, безветрие, безкръвие, безначалие, безпаричие, безправие, безцарствие.