бе

част. Разг.
1. При обръщение обикн. към мъж или дете — за подсилване на обръщението и изразяване на близост, фамилиарност. Какво бе, Стояне? Иване бе, не ме ли чуваш? Кажи бе, детенце, какво искаш?
2. За обръщение като израз на фамилиарност или пренебрежение. Стига бе, не може да бъде! Така ли бе? Хайде бе!
3. За подсилване при изразяване на присъединяване към мнението, становището на събеседника. Да бе, да бе! Вярно бе, изчезнала!