бараба

Речник на българския език

бара̀ба некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. бара̀би, м.
1. Остар. Работник, който троши камъни за настилка на шосета.
2. Разг. Пренебр. Бездомен, с лош външен вид човек.

Грешни изписвания (3)

  • барабъ
  • бъраба
  • бърабъ