бай

Речник на българския език

1. бай некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., неизм. Разг. Само в съчетание с мъжко собствено име — за свойско назоваване на по-възрастен мъж или в обръщение към него вм. официалното господин: бате (във 2 знач.). Бай Иван. Бай Марине!

2. бай — повелително наклонение, ед. ч.

бай е производна форма на бая (повелително наклонение, ед. ч.).