афронтирах

Речник на българския език

1. афронтирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

афронтирах е производна форма на афронтирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. афронтирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

афронтирах е производна форма на афронтирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).