афронтирал съм

Речник на българския език

1. афронтирал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

афронтирал съм е производна форма на афронтирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. афронтирал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

афронтирал съм е производна форма на афронтирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. афронтирал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

афронтирал съм е производна форма на афронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).