афронтирало съм

Речник на българския език

1. афронтирало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

афронтирало съм е производна форма на афронтирам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. афронтирало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

афронтирало съм е производна форма на афронтирам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. афронтирало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

афронтирало съм е производна форма на афронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).