афронтирало си

Речник на българския език

1. афронтирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

афронтирало си е производна форма на афронтирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. афронтирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

афронтирало си е производна форма на афронтирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. афронтирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

афронтирало си е производна форма на афронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).