афронтирали

Речник на българския език

1. афронтирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

афронтирали е производна форма на афронтирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. афронтирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

афронтирали е производна форма на афронтирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. афронтирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

афронтирали е производна форма на афронтирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. афронтирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

афронтирали е производна форма на афронтирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).